Здравните карти на областите ще съдържат и броя на болничните легла

При второто четене на промените в Закона за лечебните заведения депутатите решиха областните здравни карти да съдържат минималния и максималния брой легла за активно лечение и за долекуване.
Тяхното разпределение ще зависи от броя на населението в областта по ред, определен в методика, утвърдена от министъра на здравеопазването.
Областните здравни карти ще съдържат географските граници на здравните райони; вида, броя, дейността и разпределението на лечебните заведения по отделните нива на медицинското обслужване в областта; необходимия минимален брой на лекарите и специалистите по дентална медицина в извънболничната помощ по специалности; областните здравни приоритети.
Националната здравна карта ще се изработва от национална комисия, назначена от здравния министър. Тя ще съдържа информацията от областните здравни карти след съгласуването и утвърждаването им от министъра на здравеопазването; необходимия минимален брой центрове за спешна медицинска помощ и за трансфузионна хематология, лечебни заведения за стационарна психична помощ и за лечение на инфекциозни болести, както и домове за медико-социални грижи, в които се осъществяват специфични грижи за деца; оценка на националните здравни приоритети; списък на лечебните заведения за болнична помощ, които не подлежат на приватизация.
Картата ще бъде задължителна за разпределението на лечебните заведения у нас и финансирането им от НЗОК.
Областните здравни карти ще са готови към късната есен, заяви проф. Анна-Мария Борисова.
Няма да се закриват лечебни заведения, а ще бъдат оптимизирани, за да работят по-добре. Дублиращи структури ще бъдат обединени, уточни тя. 
Министърът каза още, че всички болници ще се преструктурират и ще се „привеждат в съответствие с нуждите на днешния ден”. „Те не могат да стоят така замръзнали от десетилетия. Животът се развива. Нуждите са различни и ние всъщност привеждаме една замръзнала от десетилетие система в състояние, което отговаря на днешния ден”, допълни Борисова. 
С промените в Закона за лечебните заведения диспансерите са заличени като вид лечебни заведения. След влизането в сила на закона те ще трябва да се преобразуват и пререгистрират в центрове за психично здраве, медицински центрове или специализирани болници за пневмо-фтизиатрични заболявания, центрове за кожно-венерически заболявания, комплексни онкологични центрове или специализирани болници за онкологични заболявания.
Към медицинските, медико-денталните и диагностично-консултативните центрове ще могат да се разкриват до 10 легла за наблюдение и лечение до 48 часа, решиха още депутатите. 
Целта е в подобни структури да се преобразуват малки болници, които няма да отговорят на критериите на здравната карта. Те ще приемат спешни пациенти за първично лечение, след което болните ще се пренасочват към по-големи лечебници.