В България не се води официална статистика на пациентите с ревматоиден артрит, стана ясно на специална пресконференция, целяща да представи проблемите на българите, засегнати от заболяването. Предполага се, че около 60 000 наши сънародници са болни от ревматоиден артрит. 75% от тях са жени на възраст 35-50 г., 25% мъже на възраст 40-60 г. 75% от лечението на тези пациенти се поема НЗОК, останалите 25% се заплащат от болните, което се равнява на 500-600 лв. доплащане на месец. За разлика от България, в останалите европейски страни лечението се реимбурсира на 100%, казва проф. Златимир Коларов от Клиниката по ревматология на Медицинския университет, София.
В Европейския съюз от ревматоиден артрит са засегнати над 100 милиона души, като само сред работещите са поразени близо 40 милиона. Това струва на европейската икономика около 240 милиарда евро годишно, независимо от старанията и усилията на правителства, здравни системи, роля на медиите и програми в областта на профилактиката на заболяването.
От юли 2010 г. са създадени нови европейски медицински стандарти в областта на диагностицирането, лечението и проследяването на ревматоидния артрит. Те са включени в програмата Treat to Target (T2T), инициирана от Европейската лига срещу ревматизъм (EULAR).
В инициативата участват повече от 50 страни в света. Целта й е да се определи единен световен стандарт при лечението на ревматоидния артрит, обединяващ фактори като дефиниране тежестта на заболяването, насърчаване на ранното диагностициране и лечение, предотвратяване на ставното увреждане и тежката инвалидизация на пациентите.
Според стандартите на Европейската лига срещу ревматизъм, лечението на ревматоидния артрит трябва да бъде базирано на общо решение, взето между специалиста ревматолог и пациента, като посредством контрола на симптомите, превенцията на структурната увреда на ставите, нормализирането на физическата функция и социализацията, се цели високо качество на живот на болния.
Контролът на възпалителната компонента на ревматоидния артрит е основният път към достигането на тези цели. По подобие на уеднаквените показатели за контрол на артериалното налягане, стойностите на кръвната захар, както и на липидния статус, така вече и в областта на ревматологията има консенсусен показател за болестната активност на ревматоидния артрит. Показателят DAS (Disease Activity Score) е базата, върху която са създадени препоръките за контрол на болестта, като се счита, че при стойностите под 2,6 е постигната ремисия на заболяването.
В последните години за лечението на ревматоидния артрит се използват и т. нар. биологични средства или модулатори на биологичния отговор. Медикаментите участват в потискането на различни компоненти и етапи от възпалителния процес и имат ефикасно въздействие на прогресиращото увреждане на ставите. При навременното им включване в лечебния процес може да бъде предотвратена инвалидизацията на пациентите и да се запази тяхната работоспособност.
Ревматоидният артрит е социално-значимо заболяване. То има хроничен характер и трябва да се лекува непрекъснато. Болестта може да бъде „отключена“ от различни фактори – инфекции, вирусни заболявания, стрес, унаследяване на гени. Макар че заболяването е хронично и прогресира, то може да бъде спряно, казва д-р Любомир Маринчев от Клиниката по ревматология към Университетска болница „Св. Иван Рилски”, София. От голямо значение за хода на заболяването е ранното диагностициране и започване на терапия, тъй като навременното лечение спира рентгеновата прогресия, допълва той.
Смята се, че ревматоидният артрит е заболяване на средната възраст. Среща се най-често във възрастовия диапазон 30-60 г., което не изключва диагностицирането и на по-млади пациенти, включително и деца.