Правителството прие концепция за по-добра здравна система

Подобряването на общественото здраве, преустановяване на задълбочаващите се негативни тенденции в здравеопазването и постигането на по-висока степен на национална здравна сигурност са основните цели в Концепцията за по-добро здравеопазване на България. Днес проектът на Министерство на здравеопазването беше одобрен от Правителството.  За постигането на тези цели трябва да се повиши ролята на държавата в регулирането на процесите и ресурсите в здравната система, заяви на пресконференция здравният министър д-р Стефан Константинов.
В Концепцията се предвижда запазване на сегашния солидарен модел на здравно осигуряване. Националната здравноосигурителна каса ще остане единствената институция, която ще разпределя средствата от задължителните здравни вноски. Успоредно с това, се предвижда да се подобрят условията за развитието на доброволното здравно осигуряване. 
Сред основните акценти е окрупняването на болниците и развиването на задължителна национална здравна карта. В нея ще се посочат не само видът, броят, дейността и разпределението на лечебните заведения в страната, но и нуждите на населението от центрове за високотехнологични методи на диагностика и лечение. Този документ ще определя и нужния брой болници, които НЗОК може да финансира. Освен това се предвижда промяна в статута на държавните болници – преобразуването им от търговски в публични дружества. 
Ще се въведе и интегрирана информационна система, която да свързва в реално време информационните системи на институциите и изпълнителите в сферата на здравеопазването. Всички тези мерки ще доведат до по-ефективно управление на лечебните заведения и съответно до по-добри резултати при оказване на медицинска помощ, смята д-р Константинов.
В Концепцията се предвижда и подобряване на достъпа до извънболнична помощ чрез създаване на реален 24-часов достъп до лекар и освобождаване на достъпа до тесни специалисти. 
В лекарствената политика ще се въведат единни стандарти за рационална лекарствена употреба, както и въвеждане на фармакоикономическия анализ за обосновано вземане на решение при прилагане в практиката на нови медикаменти. Предвижда се и създаването на унифицирани критерии за избор на доставчик на медикаменти в болниците, както и създаване на национален регистър на медицински изделия, заплащани с обществени средства. Мерките ще гарантират по-ефективно изразходване на средствата за медикаменти и съответно до повишаване на достъпа до тях.