Здравна система

Депутатите приеха на второ четене промените в Закона за здравното осигуряване.

Така директорът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) вече ще бъде управител, а дейността му ще се подпомага от един подуправител, вместо от досегашните трима заместник-директори.

Мотивите за тази промяна са намаляването на разходите за административната дейност на Националната здравноосигурителна каса в условията на икономическата кризата.

Правомощията на управителя на НЗОК ще се изпълняват от заварения до влизането в сила на този закон директор на касата (д-р Нели Нешева) до приключване на мандата му. Трудовите договори на заместник-директорите пък ще бъдат прекратени с предизвестие.

Няма да се закриват аптеки, в които липсва естествено осветление, нито които работят денонощно, обяви Мирослав Ненчев, председател на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз (БФС).

Според новите изисквания на Министерството на здравеопазването в аптеките трябва естествено и изкуствено осветление, което да осигурява здравето и безопасността на работещите и пациентите, като с приоритет е естествената светлина.

Когато то не е достатъчно или възможно да бъде осигурено, се прилага смесено или изкуствено осветление, като изкуственото не може да е по-малко от 500 lux в приемното помещение и по-малко от 300 lux – в складовото, обясни Ненчев.

Аптеките, които не отговарят на това изискване, ще имат 1-годишен гратисен период, за да приведат дейността си според нормативната уредба, допълни още той.

По думите му замерването на силата на осветлението в аптеката и евентуалната му смяна ще струва около 1000 лв. лева, но това не би трябвало да се отрази на цената на лекарствата и да бъде в ущърб на пациентите.

От БФС обявиха, че твърденията след влизането в сила на новите промени 4000 консултанти и друг персонал в аптеките ще останат без работа.

Фармацевтите и помощник-фармацевтите са достатъчно квалифицирани да продават козметика, защото изучават такава дисциплина в университета, казаха още от съсловната организация.

От там увериха още, че това няма да се отрази на крайната цена на лекарствата за пациента.

В България има най-много аптеки на глава от населението в ЕС, при такава конкуренция и в условия на криза няма опасност цените да се повишат.

От съюза обаче са против промените в Закона за здравето, които предвиждат здравното министерство да води регистри на медицинските специалисти.

Към момента всички съсловни организации трябва да водят такива регистри, които МЗ може да ползва, когато поиска, и то напълно безплатно.

От БФС допускат, че промяната цели да изземе функции на съсловните организации и да ги обезличи.

Четири нови клинични сектора бяха открити в пловдивската болница „Свети Пантелеймон”.

Направени са шокова зала към спешното отделение за 24 часов престой, микробиологична лаборатория, манипулационна към  АГ отделението, две операционни зали (подновени са и старите).  Ремонтът е на обща стойност от около 100 хил. лева.

След 6-месечното преструктуриране болницата вече напълно отговаря на изискванията, поставени във връзка с определяне нивата на здравните заведения, заяви директорът доц. Илия Баташки.

Той каза още, че за първите шест месеца на годината през бившата Втора градска в Пловдив са преминала около 6440 или с над 500 повече за същото време през 2009 година.

Финансовите резултати сочат и печалба от 370 хил. лева за първото полугодие, същевременно остават дължими към доставчици още  милион  и 300 хиляди лева, въпреки изплатените наскоро около 400 хил. на фармацевтична компания.

Доц. Баташки добави, че  като цяло задълженията не нарастват и  общият дълг на болницата е намалял от 2,1 на 1,7 милиона.

Персоналът е с висок професионален статут, няма съкращения, предстои да бъде назначен екип за лабораторията след месец, когато се очаква да бъде осигурено и оборудването на стойност 20 хил. лева.

При второто четене на промените в Закона за лечебните заведения депутатите решиха областните здравни карти да съдържат минималния и максималния брой легла за активно лечение и за долекуване.
Тяхното разпределение ще зависи от броя на населението в областта по ред, определен в методика, утвърдена от министъра на здравеопазването.
Областните здравни карти ще съдържат географските граници на здравните райони; вида, броя, дейността и разпределението на лечебните заведения по отделните нива на медицинското обслужване в областта; необходимия минимален брой на лекарите и специалистите по дентална медицина в извънболничната помощ по специалности; областните здравни приоритети.
Националната здравна карта ще се изработва от национална комисия, назначена от здравния министър. Тя ще съдържа информацията от областните здравни карти след съгласуването и утвърждаването им от министъра на здравеопазването; необходимия минимален брой центрове за спешна медицинска помощ и за трансфузионна хематология, лечебни заведения за стационарна психична помощ и за лечение на инфекциозни болести, както и домове за медико-социални грижи, в които се осъществяват специфични грижи за деца; оценка на националните здравни приоритети; списък на лечебните заведения за болнична помощ, които не подлежат на приватизация.
Картата ще бъде задължителна за разпределението на лечебните заведения у нас и финансирането им от НЗОК.
Областните здравни карти ще са готови към късната есен, заяви проф. Анна-Мария Борисова.
Няма да се закриват лечебни заведения, а ще бъдат оптимизирани, за да работят по-добре. Дублиращи структури ще бъдат обединени, уточни тя. 
Министърът каза още, че всички болници ще се преструктурират и ще се „привеждат в съответствие с нуждите на днешния ден”. „Те не могат да стоят така замръзнали от десетилетия. Животът се развива. Нуждите са различни и ние всъщност привеждаме една замръзнала от десетилетие система в състояние, което отговаря на днешния ден”, допълни Борисова. 
С промените в Закона за лечебните заведения диспансерите са заличени като вид лечебни заведения. След влизането в сила на закона те ще трябва да се преобразуват и пререгистрират в центрове за психично здраве, медицински центрове или специализирани болници за пневмо-фтизиатрични заболявания, центрове за кожно-венерически заболявания, комплексни онкологични центрове или специализирани болници за онкологични заболявания.
Към медицинските, медико-денталните и диагностично-консултативните центрове ще могат да се разкриват до 10 легла за наблюдение и лечение до 48 часа, решиха още депутатите. 
Целта е в подобни структури да се преобразуват малки болници, които няма да отговорят на критериите на здравната карта. Те ще приемат спешни пациенти за първично лечение, след което болните ще се пренасочват към по-големи лечебници.